Новото турско кино върви по ръба на национализма

Яхвайки новата вълна от национализъм в Турция, продуцентът Мехмет Сойарслан превърна в голям хит филма "Последният османлия", създаден от неговата "Йозен филм" - една от най-големите кинокомпании в страната.

ПОВЕЧЕ ОТ ПАТРИОТИЗЪМ?

Турция е поне на едно поколение време от членството си в ЕС, преговорите с Брюксел ту почват, ту спират, но в страната отчетливо се усеща възход на национализма. От масовото кино през образованието до политиката преминава тънката червена линия на нещо, което Европа трудно разбира и възприема. Турция си остава голяма страна на контрастите, настойчиво изискваща повече внимание от европейците.

В кратката следпразнична седмица "Дневник" ще разкаже три емблематични истории за пътищата, по които търси идентичност южната ни съседка в началото на ХХІ век.

-----------------------------

Кинозрителите в Турция обичат своите герои и винаги готовият да се сбие тарикат и женкар Яндъм Али идеално пасва на вкусовете им. Във филма "Последният османлия" той смело се нахвърля срещу британските сили, окупирали Истанбул. Но има и още една причина за успеха на историята, развиваща се при разпадането на Османската империя в края на Първата световна война. Това е надигащата се вълна от национализъм в турското кино, захранвана от сюжети на героични исторически теми и актуални събития като войната в съседен Ирак.

Използвайки популярността на местните телевизионни звезди, турските кинопродуценти отправят голямо предизвикателство на холивудските филми, доминиращи екраните. Разбира се, филмите за масовата публика са далеч по-популярни от турските кинопроизведения, отличавани по световни фестивали заради художествените им качества.

Режисьорът на "Последния османлия" Мустафа Севки Доган не храни илюзии коя е рецептата за успеха на главния му герой, създаден на базата на популярен комикс. "Яндъм Али е голям герой и героизмът е нещо, което ни вълнува... Може би избрахме този сюжет, защото познаваме от какво са замесени нашите хора, а мнозинството то тях обичат героичните продукции", споделя той пред Ройтерс.

Във филма Яндъм Али еволюира от чаровен разбойник до герой на националното освобождение от чуждестранните сили, вдъхновен от примера на основателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк.

Но Доган посочва, че е важно

да се пази киното от крайния национализъм

В Турция ултранационалистите са обвинявани за редица престъпления. Последното по-известно от тях е убийството в Истанбул на известния турски журналист от арменски произход Хрант Динк. "Аз съм срещу прекаления национализъм", декларира режисьорът.

Доган участва и в създаването на телевизионния сериал, който миналата година даде основата за заснемането на най-успешния турски филм "Долината на вълците - Ирак". В нееднозначно възприемания филм главният герой Полат Алемдар сам-самичък се сражава с американската армия в Ирак.

"Вълците" с рекорден по местните стандарти бюджет от 10 милиона долара породи вълна от антиамериканизъм в Турция. Поводът бе съвсем реален инцидент в Ирак, в който американски части задържаха турски командоси и им нахлупиха качулки. Освен масовия гняв се стигна и до дипломатическо напрежение с Вашингтон.

"Случаят засягаше гордостта на турците е и бе възприет като начин повод за отмъщение... Видя се, че публиката може да бъде привлечена с такива филми. Роди се нещо като мода", разказва кинокритикът Угур Вардан.

"Долината на вълците" е единият от двата турски фирма, гледани от над 4 милиона зрители. Той надмина фантастичната комедия G.O.R.A., в която главният герой Джем Йлмаз се опитва да избяга от отвлеклите го извънземни. Освен "Последният османлия" другият боксофис успех тази година бе "Маскираната петорка в Ирак", в който несръчна турска банда успява да надвие американската армия в Ирак и да пренасочи иракския петрол към Турция.

"Подобни продукции за масовия вкус засенчиха в Турция филмите, които печелят награди в чужбина. Един от първите големи международни успехи на турското кино бе Yol ("Пътят") на Йълмаз Гюней. През 1982 г. той спечели "Златна палма" в Кан с разказа си за тежкия живот след военния преврат в Турция през 1980 г. Само преди четири години и пак в Кан Uzak ("Далече") на Нури Билги Джейлан получи голямата награда на журито и наградата за най-добър актьор. У дома обаче филмът бе гледан от едва 30 хиляди души., посочва продуцентът Мехмет Сойарслан. "Не е достатъчно турската киноиндустрия да се крепи на краката си. За съжаление филми като този не привличат публиката", споделя той пред Ройтерс в офиса на Ozen Film, една от големите кинокомпании на страната.

УПАДЪК И ВЪЗРАЖДАНЕ

Според Сойарслан човек не бива да се съобразява с оценките на критиката, ако иска турски филм да се конкурира с големите чуждестранни продукции. В средата на 70-те години турското кино западна с възхода на телевизионните продукции. В резултат на това намаляха и киносалоните - от няколко хиляди до около 250. Към момента, в който започна възстановяването - някъде в края на 80-те години, бяха останали неколцина продуценти и режисьори и много малко желаещи да инвестират в индустрията.

Чак през 1996 г. турското кино направи скок напред с успеха на филма Eskiya ("Старецът") на Явуз Тургул, събрал над 2.5 млн. зрители. Сюжетът му е за живота на бандит, излязъл от затвора след 35-годишна присъда. Търсейки отмъщение, той се сблъсква с реалността в лицето на млад пройдоха, идващ от баровете, хазарта, дрогата, алкохола и леките жени на истанбулския квартал "Бейоглу". "Турското кино беше спящ гигант, който се събуди в този момент. Това, от което имаше нужда тогава, бе храна", разказва Сойарслан.

Днес броят на заснетите в страната филми се е удвоил до около 30 годишно. Зрителите на турските продукции носят около половината от боксофис приходите.

През последното десетилетие турската киноиндустрия напредна и технологично. Следващата крачка е да постигне международна популярност за тези филми. "Сега трябва да опитаме да пробием в чужбина. Вярвам, че турското кино днес може да се сравнява със световните образци по технически стандарти и темпо", допълва Сойарслан.